-Здравей, Милене, какво те вдъхнови да се включиш в мисията “Петте елемента”?
Живях извън родното си място известно време, което ми даде възможност да преосмисля нещата, които ме правят щастлив. През цялото време си мечтаех.
Мечтаех си за зелените полянки, на които ритахме топка с брат ми.
Мечтаех си за лешника в двора на баба и дядо, на който се катерих всеки ден.
Мечтаех си за джоджена, марулята и лопоша, които си растяха в градината, за гозбите на мама и тате.
Мечтаех си за черешата, която с нетърпение чаках да роди черешки, за да ги изям всичките.
Мечтаех си за дивите ягоди, които си брах, докато си лежа на тревичката.
Мечтаех си за нивите, поточетата, горичките, които смело опознавахме.
Мечтаех си за старите чешми, от които прежаднял пиех ледено студена планинска вода.
Мечтаех си за ослепително бялото килимче от сняг, и за баира, където се пързаляхме до тъмно.
Мечтаех си и за адските жеги, горещия пясък и задължителното охлаждане в морето.
Мечтаех си за върлите бури и гръмотевици, които винаги са ме вдъхновявали.
Само за музика не съм мечтал, защото тя винаги е била с мен.
Музиката винаги ще съществува, но за планетата ни трябва да се грижим!
Мечтая си децата, внуците, правнуците ми да имат също толкова вълшебни преживявания като моите, затова пазя моя дом.
Този върховен свят е за всички.
Това ме вдъхновява.