Лили Милчева

Лили Милчева започва музикалното си образование в НМУ ”Л. Пипков”, в класа по цигулка на Екатерина Драмалиева. Едва на десет години печели първа награда на интернационалния конкурс “Млади Виртуози” в София и година по-късно получава покана за участие в различни проекти и концерти в страната. В същата година Лили става солист на камерния оркестър “Софийски Солисти”, свирейки на цигулка предоставена й от фондация “13 века България”. През 2014 година Лили заминава за Калифорния и продължава обучението си в Idyllwild Arts Academy. Тя става част от 2015 Open Call конкурс, който й носи втора награда и специална награда на публиката. В същата година тя става концертмайстор на оркестъра в Idyllwild Arts Academy. През 2016 Лили печели конкурс за свирене с оркестъра на Idyllwild като солист и получава наградата “Wilson” за най-изявен ученик в сферата на музиката. Лили участва в майсторски класове и различни фестивали като: “Heifetz International Music Festival”, “Madeline Island Chamber Music”, “Weimar Music Festival”, и много други. В момента Лили продължава музикалното си обучение в Peabody Institute of Music, в класа по цигулка на Джудит Инголфсън и Мидори Гото.

Попитахме Лили какви са нейните мотиви да се включи в проекта. Ето какво ни отговори тя:

Любовта ми към музиката и огромното ми желание за промяна, за по-добро бъдеще, са една много малка част от мотивите ми да се включа в проекта “Петте елемента”. Как обаче да достигнем това така мечтано “по-добро бъдеще” и как би изглеждало то? Каква роля играем всички ние? Въпроси които вълнуват всеки един от нас в DDC. Имах огромния късмет да се запозная и да работя с упорити хора, които имат ясна цел и представа за един по-чист, за нас и за планетата ни, живот. Благодаря ви, че ме тласнахте в тази посока и се надявам да успеем заедно да мотивираме още много хора като нас, за които бъдещето е от значение!

Да си призная, не винаги съм се опитвала да търся по-дълбок смисъл зад това, с което се занимавам. Минаха години, в които ставайки, първата ми мисъл беше “трябва да свиря”, и най-важната ми цел беше да си изсвиря етюда “перфектно” и “чисто”. Пораствайки осъзнах, че каузите, за които се боря са меко казано маловажни…
Започнах да търся значение и смисъл, цели които засягат не само мен, но и хората около мен. Започнах да се замислям за това какви са възможните промени, които всеки един от нас може да постигне. Карането на колело, засаждането на дърво и рециклирането не изискват тричасов упорит труд всеки ден в рамките на десет години. Изискват насочено внимание в правилната посока, която ще ни доведе до въпросното “по-добро бъдеще”. А то за мен е:
– събуждането от птичките, накацали на дървото пред блока
– мириса на гора след дъжд, дългите пътеки и безкрайните разходки в подножието на Осоговската планина
– вкусните доматки от градината на баба
– така дългоочакваното (чисто) море, за което всички си мечтаем цяла година; разходките по плажа; вкуса на солена вода; къдриците от влагата; залезите със заровени в пясъка крачета (за този чистия говоря, без пластмасови чашки, торбички и фасове, заровени в него)

Вярвам, че всеки от нас иска да запази поне едно скъпо за себе си място недокоснато и чисто. Вярвам, че ако всеки от нас третира природата като нещо свое и я пази точно толкова колкото и себе си, тогава промяната ще бъде неизбежна.